Човекът, който създаде Хитлер

Адолф Хитлер, който след края на Първата световна война временно загубил зрението си заради газова атака, никога не успял да се издигне над звание ефрейтор и по онова време нямал качества, които да предвещават бъдещото му лидерство на глобално ниво. Въпреки това, само няколко месеца след примирието той започнал първоначалните стъпки към създаването на нацистката партия, като се утвърдил в централната роля на партийния живот и наложил своето безспорно присъствие като фюрер.

Какво обаче е довело до преобразяването на Хитлер от безцелно живеещ човек с артистични амбиции в най-харизматичния лидер на 20-ти век – личност, способна да вдъхнови цяла една нация и да я поведе към реализиране на своите зловещи намерения?

В своята значима творба Дейвид Левис анализира един критично важен период за трансформацията на Хитлер: месеците октомври и ноември 1918 г., когато бъдещият фюрер бил подложен на лечение в болница за военни резервисти от д-р Едмунд Форстер. Левис разкрива причината защо именно психиатър го лекувал дълбоко зад фронтовата линия, докато останалите жертви от същата газова атака получили медицинска помощ в полевите лазарети. Той описва методиката използвана от д-р Форстер, който макар и несъзнателно станал архитектът на чудовището променило континента - човека родил Хитлер.