Жана Д'Арк. Пиеси II

Какво е отношението на Жана към Маргарит Минков? Защо той я наблюдава с такова възхищение и вълнение? Какво открива в нея, което му убягва от реалността около него?

Пиесата „Жана д'Арк“ задава множество въпроси и търси отговорите им. Тя се появява година преди значителната промяна в обществото, когато очакванията за ново начало са огромни. Вече беше ясно, че старият ред няма да продължи, но съществуваше и тревожно усещане за настъпването на нов прагматизъм.

Маргарит Минков пише "Жана д'Арк" като художествено изследване на социалния упадък и стремежа към спасение от разруха. Той вижда надеждата чрез герои като Жана, която знае как да защитава своите убеждения. Тя разбира, че бездействието често произтича от суетни размисли. Убедена е, че истинската устойчивост идва отвътре. Макар да осъзнава риска от използване и последвало забравяне, тя остава вярна на избрания си път. Неин характер впечатлява със своята решимост, саможертвеност и страстно отдаденост.

„Жана д'Арк“ привлича внимание със своя мащабен замисъл и артистична дълбочина; предлага исторически-социални хипотези и прозрения с хуманистичен подтекст.

Драматургията, способна да създаде подобни произведения, има светло бъдеще.
Маргарит Минков мечтаеше неговата пиеса да види бял свят под формата на книга; обаче не успя да дочака този момент - ние сме длъжници по отношение на това желание.

Никола Вандов