Апология на българското

Писането за проф. Александър Балабанов изглежда като лесна задача, защото той е изразил всичко в своите спомени, есета и фейлетони, както и в публицистиката и научните си разработки. Чрез неговите преводи се създава усещането, че античните автори и немските класици са писали на български език. Когато му се налагало да пише на друг език, той започвал направо на него без предварителен черновиран текст на български. В днешно време обаче за запознаване с творчеството му на чужди езици разчитаме на помощта на преводачи.

Когато човек разгледа книгите му или мисли за него, осъзнава колко трудно е да се напише нещо ново и истинско за личността му. Той самият описал себе си в стихотворната автобиография само с няколко думи. За този забележителен българин често трябва да прибягваме до справочниците с информация от фактически характер; думите рядко могат да предадат значението му без употребата на многобройни прилагателни от богатия ни език. По времето когато беше жив, имаше много анекдоти и весели истории около него, които продължаваха да бъдат популярни дори по време на моето обучение.

Единственият случай в нашето книгоиздаване бе сборникът със спомени за приятелството между проф. Балабанов и Симеон Радев – трудно можем да кажем кой от тях привлече повече читатели при разграбването на книгата часове след появата ѝ, особено като вземем предвид представителния контекст около нея. Ако погледнем дневниците и спомените на Кирил Христов, ще видим какъв конфликт имал гологлавият критик - дали мразел П.П.Славейков или Ал.Балабанов повече.

Балабанов често попадал в неприятности заради своята безкомпромисност при защитаването на собственото мнение чрез печатните медии; това многократно го поставяло срещу критиците си и той съвсем основателно заявявал: "аз съм най-мразеният човек в България", подобно твърдение правеше главният му опонент Кирил Христов. Половин век след смъртта му става ясно колко много липсва този блестящ творец у нас — личност която би могла да бъде гордост за всеки народ.

Нашето време не успя да роди интелектуални личности като Балабанов — който дори можеше просто с една дамаджана винце вдъхновение да преведе шедьоври като Гьотев "Фауст". Но "Фауст" не е единственото произведение сред неговия принос към литературата; Вазов множеством пъти изказвал своето възхищение към балансираните Balabanov переводы класики от античността.

За написването относно Балабанов трябва поне малко любов и познание върху делото му — иначе резултатът едва ли ще бъде задоволителен; той има способността отново да провокира интерес към забравени наши класици посредством своето творчество—подобно копривщенските нощви през 30-те години скриващи местен литературен шедьовър - "Записки" от Захари Стоянов.