Човекът е въпрос. Нови стихове

В градския парк
звучат мелодиите на мобилни телефони,
а слънцето, подобно на чиновник,
неуморно се отправя към залез.
Докато размишлявам,
осъзнавам, че безкрайността
се състои от такива кратки моменти.
Сутринта
чух звука на пролетните капчици,
по обед
извиха летни бурички,
а в момента
душата ми е изпълнена с есен.
Младият кестен отсреща
ми подиграва
с едничкото си листо.