Последната Кибритена Клечка

Петдесет години са минали от написването на последните редове, оставени от нашия баща, художника Иван Пенков. В съвременния свят, в който малко хора водят дневници, неговите четири черни тетрадки разкриват радостите и страданията му между 1939 и 1957 година. Ако трябва да обобщим съдържанието на тези записки с едно изречение, то това е конфликтът на един чувствителен артист с бездушната бюрокрация или както точно го формулира Александър Балабанов - с "организираната посредственост". Тази неофициална организираност изглежда е дълбоко заложена в обществото и се проявява при всички социални системи. Разбира се, през комунистическия период тя стана още по-структурирана заради наличието на партия и държавна институция.

В последните си дни Иван Пенков успя да допише и систематизира афоризмите си, които са възникнали през годините. Публикувахме ги в началото на книгата, защото чрез тях читателят най-бързо ще усети неговата индивидуалност. Все по-малко стават онези, които са го познавали и помнят; те обаче могат да свидетелстват за непоколебимия му стремеж към съвършенство и чистота в изкуството - за борбата му срещу фалша и хумора му. Приятелят му Кольо Станишев описва този хумор като "много остър но същевременно много мек".

Сборникът включва също спомени от детството - картина на Казанлък от началото на 20-ти век - самият дневник а напоследък избрани публикации плюс неиздавани бележки и писма. Коригирали сме правописа както и някои очевидни грешки в ръкописите, написани ръчно вместо машинописно. Причината за заглавието на цялата книга ще стане ясна след прочита на последния запис в дневника.
Боян Пенков и Георги (Джони) Пенков