Тодор Генов: Литературна анкета

В своите мемоари редакторът на вестник „Вик“, който пое публичната защита на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес, споделя множество свои житейски преживявания. Разказването им в жив разговор придава уникален нюанс. Въпреки че беше над осемдесет години, писателят все още притежаваше енергията, която оформя отношението му към света както от миналото, така и днес. Създадох книга и се обърнах към Института за българска литература при БАН с молба да я публикуват в поредицата „Литературни анкети“. Те ми отговориха, че Тодор Генов не фигурира в одобрения списък за анкетиране. Любен Бумбалов, който тогава играеше важна роля в книгоиздаването, също опита да помогне, но без успех. Направих опити да предложа ръкописа на Съюза на българските журналисти, но не успях и въпреки че бях член на редакционния съвет и ръководител на културата във влиятелното издание „Работническо дело“, книгата остана непубликувана след като заминах за Прага като кореспондент.

Сега обаче литературната и журналистическата общност изглеждат забравили редактора на „Вик“ сред новите прочити. Списание „Везни“ публикува откъси от незабелязания ръкопис и Иван Гранитски ме насърчи с увереността си, че читателите ще намерят интересни моменти там; освен това той съдържа ценна информация за литературната история и историята на журналистиката. Затова решавам смело да представя анкетата пред публика.

И дано бачо Тодор ми прости! Чувам гласът му: „Драги Коруев, какво направи ти? Защо ме забрави?“
Не сме те забравили! Поне аз и Дончо Цончев.
Тодор Коруев