Дърк Джентли. Холистична детективска агенция; Дългият мрачен следобеден чай на душата

Денят на Електрическия монах вървеше
страхотно добре, така че той се впусна във
въодушевен галоп. Това ще рече, че въодушевено
сръчка коня, а конят далеч не въодушевено се
впусна в галоп.
Този свят, хрумна му, си го биваше. Страхотно му харесваше. Не знаеше нито чий е, нито от къде се е взел, но със сигурност предлагаше дълбоко удовлетворение за човек с неговите
уникални и необикновени дарби.
Тук го ценяха. Цял ден спираше при разни хора,
заговаряше ги, изслушваше неволите им, а после
тихо промълвяше онези две вълшебни
думички: "Вярвам ти."