Закони/ Платон

Диалогът "Закони" представлява последното и най-обширно произведение на Платон. Заглавието е точно, но не успява напълно да отрази разнообразието от теми и дълбочина, които философът разглежда в текста. Основната цел на диалога е изследването на принципите за създаване на закони в идеална държава, която според контекста се явява бъдеща критска колония. В него се предлагат множество примери за конкретни законодателства, включително важните разпоредби относно почитането на боговете и религиозните престъпления. Освен това текстът предлага размисли върху философията зад законодателството, значението на убеждението при прилагане на закона и необходимостта от добродетелност като основа за всяка политическа дейност.

С настоящото издание завършва пълният превод на Платоновите диалози на български след четиритомника "Народна култура" (1979-1990 г.). Книгата започва с предговор от проф. Богдан Богданов, а преводачите Невена Панова и Георги Гочев са осигурили коментарите и индексите към текста. Изданието е реализирано с помощта на Програма "Култура 2000" към Европейския съюз чрез издателство "Сонм", което продължава да представя ключови антични произведения в поредица „Делос“, ръководена от Николай Гочев.

Платоновият текст впечатлява със своя баланс между реалистичен подход към детайлите и спекулативна структура. Платон получава признание за начина, по който разработва концепции, актуални даже за съвременната правна дисциплина – например вниманието му към различията в обстоятелствата около извършеното убийство или предложението му за общогръцка валута.

Четенето на "Закони" може да изглежда утопично - всеки възприема текста по свой начин; някои ще видят яснотата в систематиката му, докато други могат да изпитват недоумение или безразличие. Независимо от всичко обаче остава фактът, че подобно като Платон нас също ни занимават въпросите свързани със законността и управлението – макар нашият поглед да е практичен или абстрактен.

На този фон идват две основни ползи от прочита: първата е уникалността na платоновото слово; вторaтa звучи провокативно - авторът подсказва как истинското щастие не произтича единствено от материалния успех; вместо това той призовава хората да оценяват стойността стабилността над променливостта във временното благополучие. По отношение моделирането нa една устойчива държава обаче можем само да рефлектираме върху миналото.
Богдан Богданов