Българските причастия и деепричастия в славянския контекст

Причастията и деепричастията представляват аспект от недостатъчно проучената семантична структура на изречението в славянските езици, както и начина, по който то се актуализира. Те биват включвани като лингвистичен параметър в сравнителните анализи между българския език и полския или руския. Променената и реорганизирана система от не-лични форми е съществена типологична характеристика на българския език. Причастията и деепричастието функционират в изречението като второстепена зависима предикация, която налага спазването на строго определени формални правила за всеки отделен език. Липсата на познания относно тяхното използване води до загуба на средства с богат семантичен потенциал, които са важни за структуриране на информацията в изказването.