Изкуството да побеждаваш

Военната стратегия, разработена от Сун Дзъ, е добре известна и широко призната на Запад. Преди два века мисионер я превежда за първи път на френски. Нейните принципи са изучавани и прилагани от Наполеон. През последните две хилядолетия тя остава най-значимият военен трактат в Азия, като китайските, японските и корейските военни теоретици задължително я изследват.

Книгата предизвиква оживени дискусии и философски дебати сред много влиятелни фигури. "Изкуството на войната" се счита за един от най-древните и дълбоки военни трудове в Китай. Приписва се на историческия персонаж Сун У, живял през края на VI век пр.н.е., но съществуват различия относно датировката му - някои го свързват с периода на "Борещите се царства" (VІ-ІІІ век пр.н.е.), а трета версия предполага написването му в по-късния V век пр.н.е.

Неяснотата около точната дата продължава да бъде предмет на спорове, както и автентичността на текста; традиционалистите силно защитават идеята за реалното съществуване на Сун Дзъ. Възможно е самият той да е автор или основоположник на концепцията в книгата, която вероятно е била предавана устно между поколенията – както в семейства, така и в училища – с времето претърпявайки изменения.

Най-старият вариант вероятно е бил редактиран от знаменития наследник Сун Бинем, който използвал учението му във собствените си методологии за водене на война. Трактатът показва влияние от даоистките идеи и често бива разглеждан не само във военното измерение.

Много откъси от "Изкуството на войната" могат да бъдат намерени в значително по-късни военни текстове, което подсказва че стратегическите принципи изложени там са едни от най-древните и ценени повече дори от новаторски разработки.

Съкровището представляващо творбата е разделено na тринайсет глави с конкретизиран тематичен фокус всяка една тях . Модерните китайски специалисти все още смятат произведението за органично цяло със своя вътрешна логика; обаче установяването връзката между частите остава трудно или дори невъзможно понякога .

Читателят може лесно да забележи как основните концепции следват логична структура , подкрепяща тезата за единство при обработката им . Подобни военновременни текстове били открити погребани сред могилите останали след ханската династия Лин , включвайки вариант “ Изкуството ́“ .

Този находка минимално модифицирa оригинала , правейки промени само когато това било необходимо.
Времето когато Sун Дзъ композирал труда си вече носело рискове принуждавайки държавите към мобилизация та армии . Осъзнал необходимостта респект кoмпетентностю веднага разбрал важността предварителната подготовка планиране обща стратегия пред началото кампанията .