Сянката на Берлускони

**ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ПРАВОСЪДИЕ И ВЛАСТ**

Чрез погледа на английския журналист от "Икономист" Дейвид Лейн

Управлението на Берлускони безспорно е най-мрачният период в следвоенната италианска история. Журналистът Дейвид Лейн изразява открито своите съмнения относно способностите му да управлява. В книгата си "Сянката на Берлускони", той разглежда три основни аспекта - престъпление, правосъдие и власт.

След години задълбочени проучвания и с помощта на множество уникални документи, включително интервюта с висши съдии, водещи адвокати и бивш президент, Лейн разкрива реалността около живота и политическата кариера на Берлускони. Той описва имуществото му, придобито по съмнителен начин чрез тайни офшорни компании; връзките със сенчестия бизнес и известни фигури от мафията; както и контакти с ултрадесни партии и носталгичните настроения към италианския фашизъм. Премиерът използва скандални методи за манипулиране на съдебната система, провокирайки конфликти на интереси - всичко това му позволява да игнорира опозицията благодарение на парите си и собствените медии.

Книгата "Сянката на Берлускони" осветлява мрачната страна на днешна Италия, където насилието и корупцията все още са ежедневие. Подкупите са неотменима част от обществото, а мафията действа свободно.

След публикуването ѝ Дейвид Лейн среща хладното отношение на италианците спрямо чужденци извън контекста на местната политика. Но той не се притеснява: "Прекарал съм половината от живота си в Италия; жена ми е италианка; дъщеря ми има италианско гражданство - гордея се с това. Имам много приятели тук." Според него един външен наблюдател би могъл да бъде обективен при анализиране ситуацията.

Статии­те му в списание „Икономист“ заклеймяват Берлускони като неспособен лидер. Сега след излизането й книга той предвижда реакцията от премиера: “Предполагам адвокатите му вече търсят основания за дело против мен”, казва през смях Лейн. Не би се учудил ако подобно действие последва след поредния случай за оспорване срещу „Икономист“. Като цяло тактиката Борис Митев определя като абсурдна: “Намирам твърденията за заговор сред левицата смешни - ‘Икономист’ подкрепя десницата.”