Наследството на мрака Кн.3: Обсадата на мрака

Навсякъде около мен цареше вълнение. У джуджетата, у Кати-Бри и дори при Риждис - полуръста, който бе известен повече със страстта си към храната и съня, отколкото с войната. И аз го усещах. Това запалено очакване, това приятелско чувство ни караше да се потупваме по гърбовете, да се хвалим за всяко малко допринасяне към общата защита и радостно да изразяваме възторг при всяка добра новина. Какво представляваше всичко това? Беше нещо много повече от споделен страх или благодарност за онова, което притежавахме в момент на осъзнаване, че може би скоро ще бъде отнето. Тогава не можех да го разбера - в бурния период на подготовките и еуфорията около тях. Сега обаче, когато погледна назад, виждам ясно какво беше то: надежда.