Силуети в синьо-червената мъгла Ч.1

Журналистическото разследване вероятно е най-рискованият жанр в публицистиката. От друга страна, политико-психологическото портретиране носи по-голяма отговорност за автора, тъй като поставя политиците в уязвима позиция и често ги прави разгневени. Това е неизбежно, защото се засяга техният публичен имидж – най-ценният актив, който притежават. Освен това те стават по-прозрачни за своите опоненти и недоброжелатели.

Точно затова изграждането на тези портрети е изключително трудно и бавно. Моята основна цел не беше да навредя на описваните личности, а да помогна на читателите да се ориентират сред множеството кандидати за властта и амбициозните желаещи да достигнат до държавната храна. Периодът, в който живеем, предлага повече манипулатори на обществения живот отколкото истински загрижени хора за народа и родината.

В моите портрети присъства само част от цялостната истина относно обектите на анализа – както политическия, така и психологическия. В някои случаи специфичните им черти са само намекнати с цел да не предизвикат крайно негативни реакции у публиката или дори при близките си. Човешкото достойнство трябва да бъде защитено дори когато става дума за недостатъчни индивиди; важно е също така да им се предостави шанс за положителна промяна, макар че нямам особена надежда в това отношение.

През последните години България преживява значително свиване – почти сме останали без сериозна индустрия наследена от социализма, а другите секторни части едва функционират. По време на търсенето на реформи българският народ и нашата държава понесоха много загуби. Имах възможността редовно да пиша по темата още щом започнахме да виждаме признаците на вредоносното влияние върху националните интереси вместо след като всичко вече бе завършило. Това може лесно да бъде проследено по датировките под всяка статия.