Египет на фараоните

В Египетската култура терминът, който често превеждаме като магия, е "хека". Обаче този превод отразява само частично значението му. Изследванията в египтологията през XX век разкриха, че за древните хора "хека" обединява това, което ние наричаме религия, митове и свързаните с тях вярвания и практики, включително и магия.

Обикновено се смята, че Египет по времето на фараоните е люлка на магическите изкуства и съновиденията. Ако не уточним терминичната основа на тези понятия, ще останем с впечатлението, че страната е произвела единствено малък аспект от древната духовност. Въпреки това анализът на понятието "хека" показва, че то представлява силата, която свързва видимото с невидимото и ги прави едно цяло. За старите египтяни светът е интеграция между Словото и Образа (или Изображението), които са неделими благодарение на "хека". Разделянето им – случило се в некласическата среда около прехода между второ и първо хилядолетие преди Христа – води до сегашното разграничаване между религия и магия. Това отделяне доведе до възприемането на магията като нещо вредно или опасно за религиозния живот поради активиране на сили противоречащи на божественото.