Дъщерята на реките

Втората творба на Илко Минев, известен с книгата „Преди да замлъкна“, отново ни представя българин с истинска амазонска душа. Произведението му „Дъщерята на реките“ може да бъде написано само от човек, който дълбоко познава региона и се свързва с неговия "магически реализъм", като същевременно е загрижен за опазването на корените, историята и местната култура. Минев е един от малкото писатели, които умело улавят нюансите в сложна среда, където космополитизмът съжителства с фантастичната деликатност на реките и привидното спокойствие на джунглата, която винаги крие изненади и предизвикателства – неща, които могат да бъдат разбрани единствено от онези, които вече са ги изпитали.

Според Силвио Персиво,

„Дъщерята на реките“ представлява действително завладяваща история за разрушаването на каучуковите плантации и златотърсаческата одисея по величествената Амазонка. Минев успява не само да задържи вниманието ни до последния ред, но също така ни очарова с образи като Мария Бонита, Сандра и Олег. Това е произведение, което заслужава да бъде прочетено наведнъж - най-добре пред камината в студен ден под дъжда. Втората книга утвърджава Минев като майсторски разказвач.

Несим Хамаои пише в списание „Shalom“:

Отдавна не бях попадал на книга толкова вдъхновяваща... Благодаря ти, приятелю Минев! Твоето произведение ми предостави невероятно пътешествие през страниците на „Дъщерята на реките“. Като че ли попадах обратно по бреговете на река Мадейра по времето когато бушуваше златната треска… Не мога просто да те поздравя; дължа ти голяма благодарност. Чувствах се частично като Олег или Аморин; виждах себе си плавайки със сала при Лола...

Жерсон Цимерман споделя своите впечатления – той е бивш златотърсач и притежател на дрога.