Последният пир
Издателство: | Издателство Гурме Пи Си Ти ООД |
Брой страници: | 368 |
Година на издаване: | 2015 |
Дата на издаване: | 2015-06-08 |
ISBN: | 9789542917731 |
SKU: | 03174710014 |
Размери: | 14x20 |
Тегло: | 327 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 16 лв. |
Със събития, разиграващи се по времето на Епохата на Просвещението, упадъка на Версай и Френската революция, романът „Последният пир“ представя интимен епос за историята на един човек, който желае да опознае света чрез неговите многобройни и изкусителни вкусове.
Жан-Мари д'Ому стреми да опита всичко поне веднъж, независимо от последствията – които могат да бъдат както примамливи, така и зловещи. В моментите когато не търси нов вкус с маниакално усърдие, той е верен приятел, любящ съпруг, предан баща и находчив любовник. Той завързва приятелство с Бен Франклин, кореспондира си с маркиз дьо Сад и Волтер; става любимец в кралския двор във Версай; потушава селско бунтование; усъвършенства традиционните френски методи за контрацепция; играе ключова роля в борбата за независимост на Корсика; а освен това създава най-доброто менажерия във Франция. Но всяко приключение на маркиза е повлияно от неговата понякога мрачна страст към вкуса и усещането му за него преди светът да претърпи необратими промени.
„Последният пир“, подобно на известния роман "Парфюмът" от Патрик Зюскинд, преминава границата със социопатията като очарователно възхвалява храната и вкуса. Романът разкрива различните етапи в живота на един мъж и отдава признание на маниите ни - тези особености могат да ни оставят важна мъдрост и утеха в напреднала възраст.
***
Джонатан Гримуд е псевдоним под който пише британският автор Джон Къртни Гримуд – творец на научно-фантастични романи с фентъзи елементи. Неговият жанр включва алтернативна история: произведенията му развиват сюжети в бъдеще време след реалистично променени исторически обстоятелства.
В „Последният пир“ Гримуд избягва фантастичните мотиви и вместо това описва невероятната биография на главния герой Жан-Мари д'Ому по начин, който кара читателя да се замисли дали през XVIII век действително не е живял маркиз със странности около гастрономските си предпочитания или пък разгулното разхождане с домашния тигър.
.
.