Мияу / Марианела

„Мияу“
Представяме ви семейството Виляамил, в чийто дом се сблъскват стремежът към аристократично величие и жестоката бедност, висшите морални идеали и порочните изкушения. Дон Рамон Виляамил напомня на Дон Кихот, но вместо да се бори с вятърни мелници, той трябва да се справи с бюрокрацията, семейния живот, корупцията и финансовите трудности. Две месеца преди пенсията си той губи работата си като данъчен инспектор. От този момент нататък започва борба за запазване на своето достойнство, възстановяване на служебното положение и защита на социалния статус на семейството си. Съпругата му доня Пура е погълната от желанието да посещава операта и да демонстрира предполагаемото богатство. Когато разполага с пари, ги харчи за ненужни неща и дрехи; често прибягва до взимане на кредити за покриване на сметките. Заедно с тях живеят сестра й, дъщеря им и техният внук Луис - детето на починалата по-голяма дъщеря. Един съученик нарича семейството „Мияу“ заради котешкия вид на жените в него и така те получават това прозвище. Един ден при тях идва зет им Виктор – бащата на Луис; неговото присъствие носи със себе си изкушението, греха и конформизма...
Виляамил винаги се опитва да бъде праведен. Но скоро осъзнава, че понякога правилното решение може всъщност да е глупаво пред лицето на корумпирана система—особено когато тя влияе върху живота му у дома. Романът написан от Перес Галдос е сред първите европейски интерпретации относно конфликта между индивида и обществения ред—за самотника срещу корупцията and бюрокрацията.
Този роман впечатлява със своя трагизъм и съдържа дълбоки духовни послания.

„Марианела“
Романът проследява историята на Марианела — бедно сираче с непривлекателен външен вид обаче огромно сърце — която изпитва любов към Пабло: слепият син единствен наследник богато земевладелец . Той също има чувства към нея. Изоставена Нела (както я нарича момчето), сама по себе си считана за безполезна , става негов проводник чрез когото той познава света през нейния поглед . Пристигането нa доктор Теодоро Голфин вдъхновява надежда у Пабло , че ще прогледне . Това обаче смущава душата ѝ – тя искрено желае зрението му обратно , но страхува какво би станало щом я види...
Ако зрението не ни позволява истински виждаме реалността около нас , то какъв смисъл има?