Пътища в нощта

Гайто Газданов (1903-1971) напуска Русия по време на първата емигрантска вълна, предизвикана от Октомврийската революция и Гражданската война. След години на странстване, които го свързват за кратко с България, той се установява във Франция. С началото на своето писателско творчество чрез разкази и романи, бързо утвърдил себе си като забележителен и оригинален автор. Неговата проза получава висока оценка през времето си, но едва в края на ХХ век е преоткрита, което му носи закъсняла, но заслужена слава и го поставя сред най-влиятелните фигури в руската литература.

В романа "Пътища в нощта" лирическият герой – таксиметров шофьор – ни води из парижките булеварди и тъмни улички от 30-те години на миналия век. Чрез лабиринтите на спомените си той минава покрай кръстовищата на многобройни чужди съдби. Като свидетел, участник и разказвач той създава сложен образ на града, който след различни исторически събития се е трансформирал в нов Вавилон. През погледа му като наблюдател – привидно дистанциран, а всъщност дълбоко ангажиран – читателят среща множество персонажи от различни националности; основно руски емигранти и обитатели на мрачния свят под Париж - проститутки, бездомници, сутеньори или „бивши хора“ с объркани животи; те са странни или комични фигури - отблъскващи или внушаващи жалост. Всички те преживяват крайна самота поради свои обсесии, екзистенциални търсения или вътрешно раздвоение до тотална резигнация.