Българска история до XII век през погледа на старите автори

Авторът цели да направи сравнение на информацията, предоставена от древни писатели, и да извлече заключения за народа, който е разширил българската държава на Балканите. Под "стари автори" се имат предвид съвременниците на историческите събития или тези, които ги описват по-късно – например гръцки и латински писатели от Византия и Западната Римска империя. Книгата е с корица от естествена кожа и има златен и сребърен печат.

В многобройните разговори с децата си, израснали в Германия, често възникваха въпроси като: „Кои сме ние, българите? Как е създадена българската държава?“ Децата ми са умни и след време осъзнах, че знанията ми от училище не са достатъчни за задоволителен отговор на тези изглеждащи лесни запитвания. Между 1944 г. и 1990 г. в България имаше постоянен недостиг на истинска информация; тя присъстваше, но не достига до нас по адекватен начин. След 1990 година станахме свидетели на рязко увеличаване на исторически публикации – много от тях носеха духа на новfound freedom за публикуване вместо аналитично мислене преди написването им. С времето обаче ситуацията се промени; ново поколение историци започна да работи активно върху темата и мнозина смятат нуждата от преосмисляне на учебниците по история.

С настоящата книга целя именно това - да анализирам информацията от стари автори без влияние от прочетени модерни книги в библиотеката ми. Не правя това защото пренебрегвам труда на съвременните ученици, а защото желая независима оценка относно взаимовръзките между различните исторически събития само чрез старите текстове.

Под термина "стари автори" визирах онези хора, които са били непосредствени наблюдатели или описвали миналото след него - сред тях както гръцки така и латински писатели във Византийската Империя или Западния Рим. По-късните автори често черпят вдъхновение директно от техните произведения но те ни дават важна перспектива какво се случвало през различни периоди.

При написването си стараех се значително да избягвам предположения относно факти без надеждна основа.
Методологията при която работих беше следната: първо разгледах посочените източници в глава 40 свързани със съдбата на българската история; после организирах материала тематично в 35 глави според времевият ред; подредих информацията хронологично за всяка отделна част; последният етап включва обща хронология представена в глава 36.

Глава 37 предлага кратък обзор относно Цариград – необходима справка за разбиране провалените опити произлезли около завладяването му.
Глава 38 обсъжда мерките използвани у старите автори сравнено с днешната метрична система освен летоброението което позволява точното определяне дата благодарение таблица с римските императори улеснявайки проверката.

Краят отчита въстание Асеневците срещу византийското потисничество над България.
Надявам книгата да бъде полезна ресурс за образован читател търсещ знание базирайки се единствено върху стари сведения относими към нашето минало – ценност която би могла помощ ученик , студент , изследовател или преподавател."