Коломбър

Към белия кит на капитан Ахав, снарка, ловувана от десеторката на Луис Карол и Наутилус на капитан Немо се добавя още едно подводно литературно чудо: коломбърът на капитан Стефано Рой. Този персонаж е описан от италианския разказвач Дино Будзати (1906–1972). В книгата освен състезанието с коломбъра присъстват интересни размисли относно връзките между кучета и любов, костюми и бедствия, светци и балони, както и Айфеловата кула спрямо Вавилонската. Темите обхващат архитектурата в контекста на Лукавия, Манхатън Парк авеню и вярата. Освен това са представени алтернативни версии за началото на света и края на Студената война; напрегнато нощно преследване из лунапарк; упражнение по реторика пред злонамерена публика; портрети на светец и репортажи от ада... Целият сборник съдържа четиресет и три разказа плюс една новела за удивителното. „Както казва Волтер – отбелязва Будзати – всеки жанр е приемлив освен скучния.“

В медийните коментари

Борхес (откровено възхитен почитател на шедьовъра му Татарската пустиня) споделяше, че макар да е лесно да идентифицираме класиките от миналото, значително по-трудно е да различим техните съвременници — много от които вероятно ще бъдат забравени от бъдещите поколения. Борхес предполага, че един такъв автор може да бъде именно Дино Будзати със своите многобройни истории, изпълнени с тревога и магия.

Творчеството на Будзати представлява постоянна магия — преминавайки през различни жанрове или формати той демонстрира умение в литературното жонглиране. Когато навлезем в неговото творчество като в омагьосан замък, трябва да сме готови за среща с нещо извънредно: италианският майстор владее изкуството да разбива правдоподобността до основи.

Дино Будзати използва парадокси и абсурди; играейки със символичната страна на фантастичното той ни предупреждава за тъмните аспекти нашето битие: призраците ни могат внезапно да се появят там където най-малко очакваме.

Разказите му често започват с ежедневни ситуации... но авторът им придава загадъчност - успява така майсторно да вплита фантастичното сред реалността , че читателят почти не усеща границата между двете.

Много малко писатели през ХХ век притежават чувствителността към теми като самота или отчуждение толкова характерна за Будзати.

Често се обсъжда влиянието у него зад Кафка — действително има взаимодействие със символизма και сюреализма; произведенията му носели отпечатък от абсурда подобно множество съвременници — Калвино например или Бекет. Но отличителната черта при Будзати e отсъствието нa типичната кафковска паранойя - затова ужасът му изглежда далеч по-разпознаваем.

В разказите винаги има някой който чака или пък важно събитие закъснява… Малцина творби провокират така силна ангажираност у читателя както романът Татарската пустиня или сборниците Шейсет разказа și Коломбър...