Един последен поглед

„Сериозно, Кит. Това ще бъде наистина голямо предизвикателство за Ърнест и мен. Скот въртеше шапката между пръстите си. Ако приятелството между Хемингуей и Фицджералд успее да премине през трудностите, които със сигурност ще ни подложим един на друг по време на пътуването, то ще издържи завинаги, кълна се! Лично аз вярвам дълбоко в това. Но има и уловка. Всичко е като хазартна игра; разбираш ли? Може би просто търкаляме камъка на Сизиф. Може би Ърнест ще се откаже още преди да сме изминали половината път до Фужер. Никой не знае...
– А какво тогава? – попитах.
Скот удобно се облегна на фиата, сякаш осъзнаваше, че е спечелил моето внимание и възхищение и смяташе това за напълно естествено.
– Тогава отиваме по дяволите – отвърна той. – Ще станем полухора-полузверове и след това бавно ще разпилеем умиращите си таланти в ужасни оргии с кориди и алкохол. Така че, Кит, ясно ти е, че каквото и да стане по време на нашето пътешествие, то ще остави отпечатък върху живота ни занапред.“