След Вавилон. Аспекти на езика и превода

В произведението "След Вавилон" Джордж Стайнър ясно подчертава, че всяка форма на реч представлява превод и всяко взаимодействие е по същия начин пренос на информация. За да достигне до друг човек, значението трябва да бъде трансформирано - тоест, да се премести от един език в друг, както и да премине през различни времеви и пространствени контексти, култури и ситуации. Това представлява основната идея в „След Вавилон“, която е сред най-влиятелните книги относно темата за превода. Какво прави възможен или невъзможен този процес на предаване? Къде са границите му? Разширявайки обхвата на понятието за превод, авторът неминуемо стига до разглеждане на ограниченията на езика и неговото взаимодействие с реалността.

Джордж Стайнър сам определя себе си като трилингвист. Тази характеристика му предоставя уникална перспектива върху дългогодишната европейска традиция, в която той се чувства комфортно и свободно навигира. Отхвърляйки разпокъсаността в съвременната хуманитаристика, Стайнър смело черпи вдъхновение от разнообразни източници на западноевропейската интелектуална мисъл. Сред представяните идеи могат да бъдат открити провокативни твърдения: например не може да има универсална теория за превода; вместо това следва да говорим за поетика; езикът служи както за средство за комуникация, така и за бариера срещу нея; а лъжата притежава творчески потенциал повече от истината.

Стайнър успешно подкрепя своите тези с многобройни примери, а в последните части на книгата предлага херменевтични анализи на конкретни текстове и техните версии - увлекателна част от четивото за онези читатели, които проявяват интерес не само към философските аспекти на превода, но искат също така да видят как практически протича приключението свързано с него.