Крикор Азарян - алхимия на играта

Не съм била студентка на Крикор Азарян, но той беше моят учител. Той ми показа пътя през сложните лабиринти и трудностите на живота с мъдростта и лекотата на магьосник, притежаващ вълшебна пръчица. Неговата "пръчка" бе сърцето му - най-доброто, щедро и голямо в света.

Бих искала да отпразнуваме заедно неговия 80-годишен юбилей, но съдбата имаше други планове. Господ го призова към Небесния театър. С този сборник, посветен на паметта му като режисьор и учител, по някакъв начин Коко отново е с нас - всички ние, които продължаваме да го обичаме; той остава важен образец за нас дори след смъртта си.

Искам да благодаря искрено на всички, които ме подкрепяха по време на моята работа.
Валентина Радинска

10 ЗАПОВЕДИ НА КОКО
1. Поддържай вътрешен мир.
2. Не стъпвай на сцената без нещо важно за споделяне.
3. Присъствието ти там трябва да произлиза от дълбока духовна нужда, а не просто от желание за изява.
4. На сцената сме длъжни да бъдем честни спрямо зрителя; всичко е игра „на ужким“. Нашият ангажимент е да търсим истините отвъд видимото чрез детското любопитство и стремежа към истина - тук няма място за претенции или лъжи.
5. В тази игра любовта и доверието са основополагающи; колкото повече ги има, толкова по-силно ще се прояви творческият дух у артистите - актьорството не подхожда на затворени души или хора без чувствителност.
6. Запомни: нищо не знаеш относно бъдещето!
7. Действай мислено на сцената; чувства ще дойдат сами стига душата ти да е артистична.
8. Твоят личен статус не е важен - важното е какво правиш!
9. Да си модерен означава да бъдеш необичаен в действията си; това включва логика при непредсказуемост! Разковничето тук е в способността ти да надвишаваш границите въпреки ограниченията около теб.
9а. Не се опитвай твърде много да бъдеш разбран от всеки в залата - такова поведение води до баналност вместо мистерия...
10. Зрителя впечатлява лекотата и простотата с която артистът представя своя талант - именно тези качества го отличават пред очите им! Смърт настъпва тогава когато публика вече не реагира активно защото смята: „Това мога и аз!"
/Валентина Радинска/