За нормалността: моралната опера на един…

В древногръцкия контекст терминът "идиот" се е отнасял до хора, които нямали достъп до знания или информация - по подразбиране това били всички жени и мнозина мъже. Аз се чувствам неспособна да преценявам или да правя избори; не виждам възможности, с които мога да се свържа. Дали това е нормално? Свързано ли е с факта, че съм жена? Явява ли се такава несигурност като част от женската нормалност - невъзможността за идентификация или оценка на политическите алтернативи?... Моят народ обсъжда историята, исторически нужди и права, произход и гордост. Но в мен липсва нещо важно; усещам голяма празнота. Лишавам се от разсъдък заради недостига на любов и разбиране, забавления и радост. Не мога непрекъснато да мисля за страха и смъртта, които дебнат зад ъгъла... В момента живеем в култура на смъртта, основана на инстинктите за умиране и оцеляване. Нямам желание постоянно да следвам тези инстинкти. Искам да управлявам основните си импулси така, че да изпитвам свобода и комфорт. Дали това може да бъде наречено нормалност?