На ръба на света

"Под голямото небесно пространство сме всички, Пиеро...
Развлекателни сме в цирка на Живота,
моделирани от дърво или човешки кости
от един самодоволен Господ с брада.
Обикаляме по цветния ринг,
умираме и сменяме облеклото си,
за да се върнем в образа на млад мъж
или девойка. Занимаваме се с думи
и изпълняваме удивителни акробатики
в преносен смисъл или буквално,
изваждаме бедните си сърца
и ги заменяме за метална суровина. И тъжен гледа
лъвът - оплешивял от стрес,
с окапала от безумие опашка.
И не е случайно, че знамето е бяло
над купола и не напразно плачем...
Моят скърбящ Пиеро, изоглавеният разказвач на съдбата...
Понякога ми се струва, че ти си Бог,
забравил се в земния живот."