Съчинения в 17 тома Т.11: Пиеси. Ламята

Николай Хайтов беше първият български драматург, който ярко и емоционално изрази своята загриженост относно отделянето на човека от неговата жизнена среда - природата. Той я представя не само като основна среда за труд и радости, произтичащи от него, но също така и като критерий за моралните качества на индивида. Това бе новаторско послание, което сигнализираше, че работата няма да бъде плодотворна без творчески подход; тя трябва да носи удовлетворение и да отразява свободната воля на личността. Неговите думи звучаха в остър контекст с бездушното бюрократично управление, чиновническите практики и статистическите данни, които започваха да имат по-голяма стойност от самия човек.