Бойно охранение

Дойранската епопея обединява пет отбранителни битки, в които българската армия се противопоставя на настъпващите сили на Антантата по време на позиционния период на южния фронт през Първата световна война, в близост до Дойран.

След като българското нападение през 1915 година е спряно по заповед на германските командири при сръбско-гръцката граница, армията преминава в защита и укрепва позиции около Дойран.

В началото на август 1916 г. три френски колониални дивизии и една английска с общо 45 хиляди войници и 400 оръдия атакуват Дойранската позиция, защитавана от Втора пехотна тракийска дивизия. Настъплението започва на 9 август с интензивен артилерийски огън срещу Чепинския (27-и) и Пловдивския (9-и) полк. Последвалите четири атаки - на дати между 10-ти и 18-ти август - са успешно отблъснати от Втората дивизия, подкрепена от Девета пехотна плевенска дивизия. Съглашенците търпят загуби над 3 хиляди души; чепинци губят 1,106 човека, а пловдивчани – още 250.

През следващата година Втората пехотна дивизия е заменена от Деветата под командването на полковник Владимир Вазов, която оставя ярка следа в историята на българските воини.

На девети и десети февруари съюзниците предприемат атака срещу Тридесет и трети свищовски и Тридесет и четвърти троянски полк разположени високо Борис. След контраатака троянците успяват да върнат противника назад. Нов опит за настъпление става възможен едва двадесет дни по-късно – той пак не успява благодарение действията на артилерията.

Нови атаки срещу защитните линии край Дойран имат място през април – но всички те са спрени от Девета плевенска дивизия въпреки значителните жертви: около две хиляди убити или ранени воини; почти половината умират от болести или рани. Загубите сред съюзническите войници надхвърлят дванадесет хиляди души убити или пленени. Полковник Вазов получава звание генерал-майор за проявения героизмът.

На шестнадесети септември стоящият пред опасността напредък идват нови масирани усилия към Дойрана чрез части със седемдесет хилядната численост начело с генерала Джордж Милн срещу защитавалата го Девета плевенска дивизия с около тридесет хиляди бойци включително резервисти. Острота ожесточението води до сметки за стотици жертви: единадесет хиляди загиват само за два дни боеве; българските загуби обаче са далеч по-малки - около две хилядолетие изплатили животи безбрежни млади хора пред руменеца Кала тепе...

Пробив при Добро поле принуждава ген.-майор Вазов да нареди обратно движение към безопасност във връзка с развоя там.. Все пак победата при Дойран осигурява важност единствена частицам зад преговорният процес относно примирие насочено именно кьм Солун както уверява Андрей Ляпчев...

Генерал Владимир Вазов пише:

„Андрей Ляпчев потвърдил , че нашият успех при днешната победа всичко повлияло изключително благоприятно за избягване унижение ... Бихме могли да имаме много повече подобни мощности като Плевенската … При все това резултатът предоставило сериозни активи за Българското военно дело."