Съчинения в 12 тома Т.8: Български хроники I

Тази книга беше необходима.

Българският народ имаше нужда от нея, за да осъзнае своето място в историята, на континента и по света. Той трябваше да преживее страданията и радостите, славата и позора на своите предци и през техните очи да погледне дълбоко в собствената си същност.

Работата ми представляваше онова, което отдавна е трябвало да бъде извършено от историк – написването на цялостната история на българите. Сборниците с общи истории, изготвени от множество автори, често са разпокъсани и несъвместими; всеки историк се фокусира върху конкретен период. Вярно е, че тези изследвания носят своята стойност сами по себе си, но прилагането им само към частичното знание понякога пречи за цялостното разбиране (кой го каза?).

Създаването на „Хрониките“ бе лична одисея. От началото на 2005 до края на 2009 година - пет години без прекъсване: всяка сутрин четях и пишех неуморно; стотици прочетени страници родиха една...

Идеята на Паисий ме вдъхновяваше още в самото начало – тя гласи, че историята не е просто сухо изложение на минали факти или оплакване за времето назад; това е призив към настоящето ни.

Умишлено търсих взаимодействие с читателя – споделях мисли с него, спорех му и го провокирах. Не му преподавам уроци нито му давам лекции; той бе мой събеседник в заблудата сред вековете. Обявих скуката за духовен враг а скучното писане – за интелектуално убийство. Използвах езика на поезията и похватите от драматургията: докато традиционните историци описват фактите обективно – аз представям личностите; те споменават индивидуалности покрай събитията - а аз разкривам случките чрез съдбата им. Това е основната разлика: без личности историята остава мъртва.

„Български хроники“ не представлява научен труд; това е произведение в стил библейска поезия вдъхновена от скандинавските саги както и древногръцките и римските эпоси: изпълнено с чувства — гняв, възторг — преминавайки през смях до плач.
Моята цел срещу досадния академичен стил се трансформира във важна задача: написването на епоса за българския народ.